На Изток 15 август се нарича Успение Богородично, а на Запад - Възнесение с тяло на Дева Мария, обяснява архимандрит доц. Павел Стефанов от Шуменския университет 15.08.2008
"Успение" означава заспиване или лека като сън смърт на Божията Майка.
Вярно е, че някои видни православни богослови като св. Йоан Дамаскин и св. Григорий Палама са написали слова за Успение, в което твърдят, че нейното тяло е възнесено на небето след кончината й.
Но в нашата църква това остава частно мнение, докато папството го въздигнало в степен на догма.
Общото между двата начина на честване на празника е, че Успение Богородично е изключителен знак, потвърждение, доказателство за човешката природа на Иисус Христос.
Основателят на християнството не е само Бог или фантом, а Богочовек с пребъдващо во веки човешко присъствие.
Човешката страна на Спасителя се изявява както чрез благодатта на Светия Дух, така и в Евхаристията - върховното тайнство на Неговото тяло и кръв, с които се причащаваме.
Не случайно древната Църква е установила този празник да се чества в средата на август - време на голяма красота, плодородие и изобилие в природата, време за онези цветя, които носим от градините, за да обкичим иконата на празника.
Т.нар. евангелски или протестантски църкви, възникнали през XVI век, отхвърлят Успение Богородично и изобщо почитанието на Божията Майка.
Тяхното отрицание е реакция на пресиленото и стигащо до крайности преклонение на средновековните католици към Дева Мария.
Протестантите се противопоставят на всичко, което според тях затъмнява върховенството на изкуплението и спасението по благодат. За тях култът към Дева Мария е непосредствено свързан с политическите и икономическите претенции на папството, което се домогва да владее целия свят.
Но пренебрегването на св. Богородица противоречи на Евангелието от Лука (1:48), в което ясно се чете нейното пророчество: "Ето, отсега ще ме облажават всички родове."
Ние не можем да разберем напълно смисъла и значението на Христовата мисия на земята, ако не навлезем поне отчасти в Неговите взаимоотношения с Майка Му.
Животът на Дева Мария е изпълнен с труд и молитва и съвсем не е лек. С изключително смирение тя се нарича пред Архангел Гавриил "рабиня Господня".
Същевременно тя не е нито лекомислена, нито безропотна изпълнителка на чужда воля.
Когато Гавриил й казва, че ще роди Сина на Всевишния, тя възразява: "Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?" Християнството вярва, че Мария е Дева преди, по време и след рождението на Иисус.
Въпреки че като всяка майка се тревожи от съдбата на Сина Си, тя не Му попречва да осъществи световната Си мисия. Нещо повече - св. Богородица се присъединява към Неговите последователи, остава под кръста на Голгота, когато почти всички се разбягват, преживява смъртта и Възкресението Му, а на Петдесетница приема огнените дарове на Духа заедно с другите апостоли.
Със своята непостижима чистота и святост тя се издига не само над всички хора, но и над херувимите и серафимите, както гласи едно от най-известните песнопения в нейна чест.
Книгата Апокалипсис говори за нейната бъдеща роля и в събитията преди края на света.
Няма друга жена като Дева Мария, на която да са посветени толкова много хвалебствени стихове в свещената книга на мюсюлманите - Корана.
Пресвета Богородице, моли Бога за нас!
Архимандрит доц. Павел Стефанов
Теология, Шуменския университет "Епископ Константин Преславски"
function showtip(){ document.getElementById("tooltip").style.visibility = "visible" } function hidetip(){ document.getElementById("tooltip").style.visibility="hidden" }
 |
 svejo.net |
